Владо, Юли и Захари за турнето, продуцентството и театъра

27/05/2016/0/0
Home / Новини / Владо, Юли и Захари за турнето, продуцентството и театъра

Броени дни преди началото на голямото лятно турне на „Три Беарс Ентъртеймънт“ Владо, Юли и Захари отговориха на въпросите на oborishte.bg

 

Голямото лятно турне на „Три Беарс Ентъртеймънт“ започва от Панагюрище и със сигурност ще усмихнете деня на публиката, а защо избрахте нашия град?

Владо: От много време искаме да играем в Панагюрище, но нещо все не се получаваше. Този път си казахме, че първо ще се обадим там. И този път просто имахме късмет и гостуването в Панагюрище се осъществи. Радваме се много, че турнето ще започне от този красив български град, пълен с толкова много история.

Юли: Тук се е състояло първото българско Велико народно събрание, значи от тук трябва да започне и първото българско турне на Три Беарс.

Захари: Започваме с Панагюрище, защото е сравнително близо до София. Прощъпулникът на турнето ще е във вашия град. Стискайте палци.

Бихте ли споделил каква е рецептата за „Спанак с картофи“, какво се крие зад кулинарния привкус в заглавието и каква е ролята на футбола в цялата тази работа?

Владо: Спанак с картофи е ястие, любимо на един от съдиите. Защо му е любимо и защо е толкова важно, ще разберат хората, които гледат спектакъла. Футболът събира тримата герои в една съдийска съблекалня. Но тези хора са се набъркали в сложни житейски взаимоотношения, в дъното на които е жена на име Марияна. Толкова мога да кажа. Ако издам повече, няма да е интересно на публиката.

Юли: Любовта на мъжа минава през стомаха. Футболът е страст или професия. И в двата случая е пълно с интриги.

Захари: На петата минута от представлението ще разберете какво се крие зад „спанак с картофи“.

Защо решихте да създадете своя собствена продуцентска къща? Какво е да си от страната на продуцента? Не отнема ли това от творческия заряд на актьора?

Владо: Решихме да създадем собствена продуцентска компания, защото искаме да създаваме продукции, по начина по който ние искаме да работим само с близки хора и приятели. Убедени сме, че когато нещото е направено с любов и ентусиазъм, когато духът е приятелски и позитивен, това се отразява на крайния резултат и публиката го усеща. Това е своеобразна формула за успех. В театрите, в трупите на които сме били актьори около 15 години, подобно нещо се постига много трудно. Когато си от другата страна – страната на продуцента, виждаш неща, за които не си предполагал, че съществуват. Като си само актьор, освен за ролята за друго не мислиш. Даваш си сметка за много неща, например колко трудно се организира подобно турне. Попадаш в дълбоките води и започваш да се учиш. По този начин ние си отвоювахме нашата независимост. Това за мен е най-голямото постижение. Творческия заряд на актьора си е творчески заряд. Той не може толкова лесно да се пребори. Това си е природа. Бих казал, че актьорската професия доста ни помага в продуцентството. След 15 години в театъра, настъпи моментът за промяна и нови предизвикателства. Ако не бяхме станали продуценти, сега това турне нямаше да го има.

Юли: За да можем да правим това, което харесваме, с хората, които харесваме и както харесваме. От страната на продуцента е тежко, в много от случаите се изисква дори физически труд, но не си позволяваме да допускаме компромис с качеството.

Захари: Отнема, разбира се, но пък усещането, че контролираш нещата и правиш точно това, което искаш, без да се съобразяваш с никого, е много зареждащо.

Импровизирате ли повече на сцената, когато играете с приятели? 

Владо: Когато си с приятели на сцената и с хора, с които си от 20 години заедно, е много лесно и приятно. Лесно можем да се разсмеем, да си направим някой номер, да се провокираме. Когато си с приятели на сцената се чувстваш спокоен, в сигурни ръце и знаеш, че ако стане гаф, те винаги ще те измъкнат. Това е малко пристрастяващо и когато играеш с колеги, с които не са ти толкова близък, усещаш разликата.

Юли:  Импровизациите на сцената са само в краен случай.

Захари: От време навреме се получават доста смешни неща.

Компромис ли е за актьора да се занимава и с телевизия?

Владо: Според мен – не. Телевизията е част от нашата работа. Има много примери както у нас, така и в чужбина. Големи актьори, които водят предавания, играят в сериали и т.н. Едно време нима не сме гледали по телевизията Стефан Данаилов, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Татяна Лолова, Тодор Колев? Телевизията не е компромис, а е част от професията.

Юли: Никога не допускаме компромиси в нивото ни на представяне.

Захари: Не, разбира се. Ако си вършиш работата добре!

Доколко всеки от образите, които някога сте играли, остава следа у вас? 

Владо: Понякога наистина остават неща от образа, като пример, като текст, като съвет за живота. Понякога в дадена ситуация ми изниква текст от дадена роля и си казвам, а ето сега съм като този герой. Или понякога си мисля, че искам да направя нещо като друг герой, който съм играл. Малко е шизофренно, но това е да си актьор.

Юли: Винаги остават спомен в нас.

Захари: Образите си отиват заедно с аплодисментите.

Къде има повече театър –  на сцената или в живота?

Владо: И в живота има доста театър. Политиците са страхотни актьори. Понякога като ги гледам, им завиждам. Лъжат много убедително. А това като актьорска задача не е лесно. Адски са убедителни и органични.

Юли: Театърът е само на сцената.

Захари: Целият свят е сцена, както е казал човекът.

От какво има нужда българския театър?

Владо: От млади хора, които да застанат на ръководни позиции. Да влеят нов дух и сила в театъра. Да следват и наблюдават световните примери в тази област. Мисля, че това скоро ще стане.

Юли: От любов и реклама.

Захари: От хора. И от едната, и от другата страна.

 

Цялото интервю прочетете тук.

Прочетете още