Черната комедия „Дакота“ в Сатиричния театър на 30 януари и 16 февруари

Черната комедия на Жорди Галсеран ще се играе на 30 януари и 16 февруари в Сатиричния театър. В пиесата главният герой Иполит Харама работи това, което иска, има съпруга, която обича и всеки момент чака да му се роди дете. Но най-неочаквано целият му живот се преобръща. След две седмици в кома, той започва да сънува кошмари, които един след друг започват да се случват.

Още с излизането си преди 20 години пиесата се превръща в събитие, печели много литературни награди и е един от най-поставяните текстове на Галсеран в театрите в цял свят. Авторът твърди, че „комичната предпоставка в „Дакота“ е способността на един човек да вижда в бъдещето си (или убедеността му, че това е така, което е същото). Тези от нас, които нямат подобен дар, правят нещо много подобно – предугаждат с въображението си.“Барселона и цяла Каталуния имат свой крал: Жорди Гал­серан – „Кралят на черната комедия“. Наричат го така, за­що­­то в своите пиеси той мно­го бързо до­­веж­да човешките страсти до най-високата точка на ки­пене, а ко­­га­то това се случи плисва леден душ от бликащо ос­троумие. Неговите тво­рби са едно­вре­мен­но мистични и ясни ка­то „сърдечна кри­ва“. За­щото са писани със сър­­цето. Нещо по­ве­че, те по­каз­ват, че в душата на всеки има мес­­та, на които ни­ко­га не е бил. И колкото да е болезнено, си заслужава да стиг­неш до там. А ко­гато нещата изглеждат за­гу­бе­ни, все пак остава бъдещето. И дори всичко да е пре­до­пре­де­ле­но, човек винаги има из­бор…

В предговора на сборника с негови пиеси, който излезе през 2015 г. в превод от Нева Мичева, Галсеран казва, „Театърът е най-чистата форма на измислицата, от която се нуждаем, за да осмислим живота. Магично споразумение между едни хора, които се преструват, че са нещо, което не са, и други, които искат да им вярват. Театърът е опасен, защото е на живо. Всичко може да се случи, магията може да се развали във всеки момент: някой актьор се спъва и пада, понеже току-що е получил разрив на сърцето, друг актьор се развиква: “Има ли лекар в залата?”, а всички седим неподвижни и не знаем това сега наистина ли е, или наужким. Разбирам театъра като място за разказването на истории, където се сключва това споразумение между артисти и зрители. Без споразумение няма театър. Без история няма театър. Не е достатъчно някой да се качи на сцената и да почне нещо да прави.“