Юли за Interview.to: Един ден си зададох въпроса къде съм се чувствал най-добре. И реших, че е в театъра.

22/04/2016/0/3
Home / Be@r's Blog / Юли за Interview.to: Един ден си зададох въпроса къде съм се чувствал най-добре. И реших, че е в театъра.

Лаконичен е така както може да бъде един Рак. Мога само да предположа какво наистина се случва в главата му. Със сигурност зная, че обича това, което прави. Защото е от онези хора, които правят това, което обичат. Театърът и киното му отиват еднакво добре. Вярва в публиката и съм забелязала, че и тя вярва в него. Намира се в най-благодатната възраст за един актьор. И съм сигурна, че най-доброто тепърва му предстои.

Юлиан Вергов в Interview.to.  Интервю на Диана Алексиева.

Защо театърът е оцелял във времето? Защо например телевизията не го е изместила?

Юлиан: Най-вероятно, защото на хората им се иска на живо да видят как се случват нещата, да не кажа, че гледат да видят как ще се изложат тези на сцената.

Ама и тези на сцената са странни хора. Няма друга професия, в която 50 години се опитваш безуспешно да се осъществиш и да не губиш надежда. Не ставаш зъболекар на 50 или лекар, или учител, а в Холивуд е пълно с 50-годишни актьори, които се надяват да изгрее техният звезден миг. Защо е толкова примамлива вашата професия?

Юлиан: Може би е някаква потребност да се изразяваш и това е посока, в която можеш да го направиш. И аз така реших да се занимавам с актьорството.

Един ден си зададох въпроса къде съм се чувствал най-добре. И реших, че е в театъра. Най-уютно, най-приятно, най-пълноценно съм се чувствал там.

Бях сценичен работник и завиждах на актьорите, които гледах. Преди това, почти не бях ходил на театър – 2-3 пъти най-много. И като започнах работа там и ги гледах и ми се прищя и на мен да играя. За кино пък въобще не съм си помислял. Но киното и театърът са две много различни неща.

Мислиш ли?

Юлиан: Да, и е погрешно мнението, че в едното от двете е по-лесно. Това са две тотално различни неща. В театъра репетираш нещо два месеца, а в киното рядко имаш репетиции. В театъра, като излезеш на сцената за едно представление, започваш от А и свършваш на Я. В киното започваш от Ж, минаваш през К, свършваш на А… И няма тия 15 дубъла, за които говорят.

Но в театъра веднага получаваш и реакцията – можеш да разбереш какво е било.

Юлиан: Това е може би отговорът на въпроса ти за театъра – имаш общуване с публиката, което не може да бъде сравнено с друго изкуство. Ако нарисуваш картина, няма кой веднага да ти ръкопляска, трябва да направиш първо изложба.

Дреме ли ти дали на хората им харесва това, което се случва на сцената? Или ако смяташ, че е достатъчно добро, нямаш нужда от одобрението на публиката?

Юлиан: Дреме ми естествено, на кой не му дреме?!

Може би има и такива, които се вкарват в позички, че не им пука, но истината е, че когато си на сцена, силно усещаш как се движат нещата в публиката. И то инстинктивно. Като се засмее публиката, ние всички на сцената спираме да говорим, за да се изсмее публиката.

Нещата се движат в синхрон със зрителите.

А ако усетиш, че не върви, напъваш ли се да промениш нещата?

Юлиан: Това напъване води само до осирация. Става по-зле. Правиш го така, както е. Ако не си го репетирал достатъчно или не си го направил вярно, не го оправяш в движение. Правиш го на другата репетиция. Усещането, което получаваш на сцена от публиката, е незаменимо. То, разбира се, може и да е с отрицателен знак и не е много приятно.

Случвало ли ти се е? Да се обърка нещо на сцената?

Юлиан: Да, и публиката го усеща, разбира се. След такива представления със Захари и Владо сме стигали до големи скандали.

………………………………………..

Цялото интервю с Юлиан Вергов прочетете тук

Прочетете още