Кратки истории на приятелството

28/07/2015/0/3
Home / Be@r's Blog / Кратки истории на приятелството

Всяко едно истинско Приятелство има много имена и проявления, състояния и преодолявания, кръстопътности и безпосочности, космоси и хаоси, но е безспорно едно – че много често ни помага да разберем как сме съставени от нашите най-близки приятели и как сме свързани помежду си, без да подозираме.

Юли: Когато се запознахме, нищо не предвещаваше това наше дълго, ожесточено, изтощително, щастливо, влудяващо, сигурно, истерично и забавно приятелство. Което, разбира се, може да бъде описано още с около 5216 епитета. Успях да свикна с болезнената вманиаченост на Владо във всякакви аспекти на живота и съвършената назаинтересованост на Захари за 90% от случващото се около него. Стремежът на Владо да се саморазправи на секундата с всички проблеми и лекотата, с която Захари ги избутва в ъгъла, докато пак не се дотътрят. ВСЪЩНОСТ – винаги ми е било невероятно ИНТЕРЕСНО с тях. Честно казано – без тях нямаше да се справя с тази професия. Без съветите, подкрепата, заяжданията, присмеха, похвалите. Професия, която само съм си мечтал да практикувам. Професия, в която всеки път започваш отначало, в която непрекъснато се учиш, винаги се боиш и обичаш безкрайно!

Захари: Човек не си избира приятелите. На мен ми се паднаха тия двамата. И сега Пътя го вървя рамо до рамо с тия двамата. К’во да се прави? Всеки с късмета си.

Владо: Аз, Захари и Юли се явихме на кастинг за „Ромео и Жулиета“ на Лили Абаджиева. Тогава вече познавах Захари и бяхме станали приятели, а Юлиан го виждах за втори път. Русото момче успяваше да мине всеки кръг, аз и Захари – също. И така се оказахме заедно в едно представление. И репетирахме заедно. Отначало отношенията ни не бяха нищо особено – виждахме се по репетиции, разговаряхме по общи теми. Но след като представлението излезе и се оказа доста успешно, започнаха турнетата в България и в чужбина. Може би точно тези турнета ни сближиха и поставиха началото на нашето приятелство. Това приятелство го създадохме заедно – то е едно от най-ценните неща в живота ми.

Прочетете още