Джеръми Айрънс и Владо в „Old Vic” или „дългият път“ към една мечта

30/04/2016/0/6
Home / Be@r's Blog / Джеръми Айрънс и Владо в „Old Vic” или „дългият път“ към една мечта

Има мигове, които се помнят цял живот, мигове, които тайно сме си поръчвали на съдбата. Един такъв миг се случи на Владо през април – среща с Джеръм Айрънс в „Old Vic”.

Ето разказа от първо лице на Владо за тази вдъхновяваща среща:

„Абсолютно категорично мога да кажа, че Джеръми Айрънс е в моя топ 3 на най-добрите актьори за всички времена, според моите критерии. Гледал съм филмите му, но не го бях гледал на театрална сцена. А точният измерител за качествата на един актьор е именно театърът. Там „лъсва“ всичко и става ясно дали имаш енергия за сцената, наистина ли можеш да играеш, дали можеш да влезеш в дълбок контакт с публиката, тя наистина ли те харесва, емоционален ли си. Един ден, както си преглеждах профилите, които следя в Instagram и попаднах на снимка от репетиция от представление, в което Джеръми Айрънс играе в Бристол. След  час  вече имах билети за постановката, а след още 15 мин. и самолетен билет за Англия. И вече беше ясно – щях да гледам един от моите идоли в пиесата „Дългият път на деня към нощта“. Постановката се прави по случай 250-годишнината на Театър „Old Vic” в Бристол. Вълнението беше неописуемо, макар че от години редовно посещавам представления в Лондон, но все не излизаше постановка с Джеръми Айрънс.

И дойде заветната дата – 4 април. На път за Бристол вече оформях план за действие, за да си взема автограф от него, а ако можех и да се снимам – щеше да е върхът! След като стигнахме в театъра, проучих къде е служебният вход, защото обикновено след представление актьорите излизат оттам. Всичко беше разучено и планирано. И спокойно щях да гледам постановката. Сградата на „Old Vic“ в Бристол беше страхотна, с миризма на стар театър, с история и много приютени емоции.

Настъпи моментът, в който той се появи на сцената. Мога да кажа само едно – когато актьорът е звезда от такава величина, той не случайно е такъв. За да си голям актьор трябва да имаш много качества. Повече от добрите. А той наистина е много добър, в пъти повече  от останалите актьори, които му партнираха. Той беше класа, а те – добри. Беше огромно удоволствие да го гледам. Макар че не успях да го гледам с очите на обикновен зрител, защото исках да го „изуча“ професионално. Исках да разбера как играе, гласът му силен ли е, емоционален ли е, ще стигне ли до край в емоциите или ще ги изиграе технически, как го гледа публиката, той как усеща публиката, позволява ли си флирт с нея… За тези два часа аз наистина се убедих, че Джеръми Айрънс е божествено талантлив и много харизматичен актьор. И беше истинско удоволствие да го гледам, да го „изучавам“, да съм част от всичко това.

След края на „Дългият път на деня към нощта“ желанието ми да имам спомен от този ден беше още по-силно. Един  човек от персонала ми каза, че Джеръми ще излезе от вход от сцената, а не от служебния вход. Не му повярвах, почти си бях тръгнал, когато той се появи именно оттам.  Имаше излъчване на скромен човек. Спрях го, макар че ужасно се срамувах, и му казах, че много го харесвам и му поисках автограф на програмката на представлението. Той я взе и ме попита дали познавам пиесата. Казах му, че я знам, защото съм актьор. И тогава започна разговор за театър – той ми задаваше въпроси с истинско любопитство. Пита ме за театъра в България, за моите роли, в какви пиеси играя.  И въпреки силното притеснение и не чак толкова добрия ми английски, бях на седмото небе, една моя мечта се случваше. Помолих го да се снимаме за спомен. А накрая той ми каза нещо невероятно: „Знаеш ли Владимир Карамазов, сигурен съм, че много скоро аз ще седя в публиката и ще те гледам, а ти ще играеш. И след представлението аз ще дойда да се снимам с теб!“

Цял живот ще я помня тази среща, този миг на върховно щастие. Научих нещо наистина важно от него – добрият актьор  задължително трябва да е и добър човек. И ще се опитвам непрестанно да бъда добър човек!“

Прочетете още