Децата питат – Захари, Владо и Юли отговарят

18/09/2015/0/0
Home / Be@r's Blog / Децата питат – Захари, Владо и Юли отговарят

Децата от Любителската театрална школа при Младежки център – Хасково зададоха своите въпроси към Захари, Владо и Юли, които с най-голямо удоволствие им отговориха :) Ето как:

Чувстваш ли някога отегчение от театъра?
Захари: Да. Понякога става еднообразно и се налага да се вземат мерки.
Владо: Никога не мога да се отегча от театъра, защото във всеки един момент той е различен, вълнуващ, вдъхновяващ и поднасящ куп изненади. От нещо толкова динамично и интересно можеш да се заредиш, но не и да се отегчиш. Само понякога изпитвам чувство на умора (особено в края на сезона).
Юли: Ако за миг дори почувстваш, най-добре е да спреш веднага. На това ни учеше Цветана Манева.

Ако има филм за твоя живот, кой актьор би избрал за главната роля (без себе си)?
Владо: От западните актьори ще се доверя и ще заложа на колегата-гъзар Брат Пит. От българските актьори – сигурно бих направил кастинг и ще търся млад неизвестен актьор. Но това едва ли никога ще стане. Никога няма да се направи филм за мен.
Юли: Джеръми Айрънс или Мадс Микелсен.
Захари: Някой млад и красив :)

Би ли преподавал театър на деца?
Юли: Страхувам се да не ги объркам, нямам и педагогически опит, по-скоро не.
Захари: Все още не. Не съм подготвен. Това е много отговорна работа.
Владо: Не. Нямам самочувствие за подобно нещо. Това е адски отговорна работа. Ако не си добър в преподаването, можеш да объркаш децата за цял живот. Първите стъпки в тази професия са изключително важни и трябва да са правилните. Последствията са доста негативни, ако децата са объркани още при първите им стъпки в актьорската професия. Точно поради тези причини за мен тази отговорност е много голяма и не бих я поел.

За кои несбъднати срещи съжаляваш? Защо?
Владо: Срещата ми с пианото. Много бих искал да мога да свиря на пиано. Но ще си остане мечта и ще се надявам в следващ живот да се преродя като велик пианист.
Захари: Нямам такива.
Юли: За несбъднатата среща с Крикор Азарян, защото бе феномен в театъра. Поклон.

Гордееш ли се като чуеш аплаузите?
Захари: Не, благодарен съм.
Юли: Повече щастлив, че зрителите са щастливи.
Владо: Не, не се гордея. Аплодисменти винаги има – понякога са повече, понякога – по-малко. Щастлив съм, когато усетя, а това се усеща, че на хората истински им е харесало представлението. Тогава ми е кеф, че не сме ги разочаровали и са си изкарали хубаво с нас. И това е предпоставка да дойдат да ни гледат пак. Това е грижата за нашата публика.

Кое ти е любимото сладко?
Захари: Мед.
Владо: Много обичам домашните сладкиши. Особено любим ми е плодовият сладкиш на мама. Мога да изям от него неограничени количества.
Юли: От ягоди или малини.

Кой е най-големият ти страх, свързан с театъра?
Юли: Да не спре или да не мога да го практикувам.
Владо: Всеки актьор се страхува от края на кариерата си и от това, че няма да излиза пред публика, а ролите ще останат само спомен. Тъжно е, но това време ще дойде и аз леко се страхувам от него. Тогава няма да знам какво да правя, защото аз мога само това – да играя.
Захари: Че ще ме отхвърли.

Кой е любимият ти театрален костюм?
Владо: Имам много любими театрални костюми, но най-много обичам костюма от представлението „Сирано Дьо Бержерак“. Този костюм го изработи художничката Свила Величкова.
Юли: Роклите, с които играх в “Ромео и Жулиета” и “Отело”.
Захари: Нямам любим театрален костюм.

Прочетете още