Да играеш „Дакота“ и Галсеран да е в театралната зала

10/04/2016/0/0
Home / Be@r's Blog / Да играеш „Дакота“ и Галсеран да е в театралната зала
екипът на "Дакота" с Жорди Галсеран и Нева Мичева

екипът на „Дакота“ с Жорди Галсеран и Нева Мичева

Тайничко, като започвахме да репетираме „Дакота“, си пожелахме да имаме щастието Жорди Галсеран да ни гледа – в София, на сцената на Сатиричния театър. Защото за всеки актьор винаги е интересно авторът на текста да види и да сподели какво мисли за театралния прочит на неговото произведение.

Случайно или не, само няколко месеца след премиерата на „Дакота“, Жорди Галсеран беше гост на Софийския международен литературен фестивал и дойде в София за официалната премиера на сборника „Девет пиеси“, в превод от Нева Мичева, на ИК „Жанет 45“. И имахме шанса да се запознаем с него – със самия Жорди Галсеран.

На 10 декември 2015 г. Дълго ще помним тази дата! Дълго ще помним и думите му: „Дакота“ на Three Bears Entertainment с режисьор Владимир Пенев е едно от двете най-добри представления по тази пиеса , които съм гледал“.

Той е Човек-Вселена, който умее да намери най-точните думи и да ги сподели в точното време и на правилното място.

Затова и ние искаме да споделим малка част от „Лексиконът Галсеран“ към предговора на сборника „Девет пиеси“:

Истината
Истината в театъра се нарича правдоподобност. Всичко може да сработи, ако стои убедително в рамките на света, който представяш. Трябва да заложиш правила в това, което създаваш, и да ги следваш, без да дръзваш да ги нарушаваш. Ако се придържаш към това, нещата се получават. Извън театъра истината е онова, в което предпочиташ да вярваш. Всички истини са абсурдни и всички – достойни за уважение. Аз вярвам, че жена ми никога не ми е изневерявала. Има ли по-абсурдно нещо за вярване? Жена ми обаче е убедена в това и аз я уважавам.

Лаура
Да, понякога кръщавам действащите си лица с имената на приятели и познати. Правя го като малък реверанс към тях, и то главно в телевизионните си сценарии. Хората се радват повече да си чуят името по телевизията, отколкото в театъра.
В първата комедия, която написах, имаше една Лаура – ей така, без специална причина. Във втората – също, отново съвсем неволно. Оттам нататък обаче си казах, че по някакъв начин – като персонаж, като глас по телефона, като име, споменато от някого на сцената – в пиесите ми винаги ще има Лаура. Едно от най-сполучливите ми произведения също се казва Лаура: дъщеря ми.

 

Прочетете още