Золтан Егреши: Когато едновременно са налице хумор и трагичност, това въздейства на хората

27/02/2017/0/0
Home / Be@r's Blog / Золтан Егреши: Когато едновременно са налице хумор и трагичност, това въздейства на хората

Интервю на Золтан Егреши за книжката към представлението „Спанак с картофи“, 2016 г.

 

“Спанак с картофи“ вече 4 години е абсолютен театрален хит в България с над 130 представления и близо 100 000 зрители. На какво според вас се дължи този успех?

По начало много се радвам, защото за един писател-драматург е голямо щастие, ако пиесата му достигне  висок брой представления. Успехът на пиесата винаги зависи от създателите ѝ: режисьор и актьори.

В другите страни вашата пиеса се играе на камерни сцени. В България не е така – представлението с поставя на Голяма сцена в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Какви са вашите впечатления от тази интерпретация (по-мащабна и на по-голяма сцена) на „Спанак с картофи“? Печели или губи пиесата от това?

Не мисля, че големината на пространството е от значение, но е факт, че повечето представления на „Спанак с картофи“ се играят на камерни сцени. Може би защото е само с трима актьори. В Унгария рядко се поставят на голяма сцена пиеси с толкова малък брой персонажи, но има и изключения.

 „Спанак с картофи“ обиколи почти всички български градове и продължава да има много голям интерес, а билетите за представленията както в София, така и в другите градове свършват за няколко дни. В другите държави, където се играе „Спанак с картофи“, радва ли се на подобен успех?

Много се радвам, това означава, че представлението се ползва с добро име. Пиесата е играна в Чехия, Словакия, Хърватия, Русия, Румъния, Сърбия, Полша. И се радва на голям успех.

Още след премиерата на представлението повечето професионални футболни съдии в България дойдоха да го гледат и споделиха, че и тримата герои представят типични съдийски характери и житейски истории. Как успяхте да постигнете тази достоверност на типажите и историите в „Спанак с картофи“?

От една страна  съм доста наясно с футбола, от друга страна – считам за много важно винаги да проучвам подробно всичко. Например в пиесата ми „Синьо, синьо, синьо“ действието се развива в един цирк, и там дълго проучвах, как функционира, как живее една такава общност.

Българските медии нарекоха „Спанак с картофи“ – „гастрономия на смеха“ и дадоха много висока оценка на представлението. Каква е тайната „подправка“ в пиесата, която я прави толкова смешна?

Жанърът на пиесата е трагикомедия. Когато едновременно са налице хумор и трагичност. Това въздейства на хората, може би това е тайната. Ако балансът на двете – комичното и трагичното е налице, тогава са ражда добър резултат. Но това зависи от режисьора на първо място.

Футболът ли е любимият ви спорт? На кой футболен отбор симпатизирате?

Като дете обичах всички спортове, но най-много футбола. И леката атлетика. Футболът ми остана любим спорт, разликата е в това, че навремето унгарският футбол беше много добър, заслужаваше си да се гледа, сега следя само Барселона. Между другото в Унгария любимият ми отбор  е Уйпещ. Като дете имах много отбори с пулове, имах и български…*

Egressy-1-110416_100ff

Има ли пресечна точка между футбола и кулинарията?

Спанакът и пържените картофи.

Единият от вашите герои има особена симпатия към мостовете. Според него те свързват хора, различни части на града, квартали и са „голямо откритие“. Вие имате ли си ваше (малко и/или голямо) лично „откритие“, което направихте благодарение на „Спанак с картофи“?

Че и съдиите са хора…

 

  • унгарска игра – малки пулове със снимки на футболисти, нарича се футбол с копчета
Прочетете още