Жорди Галсеран: „Дакота“ ми обърна живота

01/03/2017/0/0
Home / Be@r's Blog / Жорди Галсеран: „Дакота“ ми обърна живота

Жòрди Галсерàн е роден на 5 март 1964 г. в Барселона, завършил е каталонска филология и през годините е писал разкази, сценарии за кинофилми и телевизионни сериали, адаптирал е Гогол, Бен Хехт, Голдони и други за Националния театър на Каталония, печелил е почти всички испански и каталонски награди за театър, пълнил е залите къде ли не – от Смолян през Атина, Рига и Париж до Шанхай и Буенос Айрес. С една пауза от година и нещо в Щатите, винаги е живял и работил в родния си град. Женен е за Нурия, с която имат две деца – Лаура и Ориол. Смята се за бавен автор, никога не насилва музата си и за три десетилетия е написал общо 12 пиеси – “Сърф” (1990), “Fuita/Без резерви” (1994), “Верига от думи” (1995), “Дакота” (1995), “Рай” (2000, мюзикъл), “Гауди” (2002, мюзикъл), “Методът Грьонхолм” (2003), “Карнавал” (2005), “Канкун” (2007), “Бурунданга” (2009) и “Кредитът” (2013) – всяка от които има по два минимално отличаващи се оригинала: първи на каталонски и втори на испански. Единственото изключение е “Разговори с мама” (2012), театралната преработка на киносценария на аржентинеца Сантяго Карлос Òвес. “Плаках като идиот”, казва критикът на “Ел Паис” Маркос Ордониес за “Карнавал”, единствения трилър на Галсеран. Останалото е повече смях, но никога безгрижен, никога без последици за сърцето и за ума. Голямата слава на Галсеран идва с “Методът Грьонхолм”, който не само за първи път го “експортира” в чужбина (Португалия), но постепенно се превръща в международен феномен с над 200 постановки в 60 страни. Дванайсет години по-късно освен най-прочутият и игран по света съвременен каталонски и испански драматург, Жорди (чието име впрочем е каталонският еквивалент на Георги), си остава здраво стъпил на земята, дружелюбен, зареден догоре с трезв хумор и винаги готов да откликне.

Jordi Galseran

Как би се представил на българските си зрители?

Аз съм човек, който пише, за да си печели хляба. Започнах от любов към аматьорския театър. Един хубав ден установих, че вместо да топля тогавашното си работно място, мога да печеля повече пари и да работя по-малко, ако се отдам на хобито си – това и направих. Това е що се отнася до миналото, а за в бъдеще: надявам се животът ми нататък да е дълъг и спокоен или (ако трябва да избера само едното от двете) поне спокоен.

Книгите на снимката чел ли си ги, или са реквизит?

Естествено, че са реквизит. Макар че тези червените са събраните съчинения на Молиер и тях съм чел, да, нещо да ми кажете?

“Дакота” е писана преди двайсет години. Животът ти коренно се е променил от тогава: какъв беше и какъв стана?

Именно “Дакота” ми обърна живота. Написах я, за да я играем с моята аматьорска трупа. Обаче преди това я пратих на театрален конкурс и неочаквано го спечелих. После пък се оказа, че един от членовете на журито току-що е оглавил един театър и иска да я постави. Постановката излезе успешна и ми даде шанса да напусна административната си служба и да започна да пиша за телевизията… От друга страна, драматични промени настъпиха изключително в професионалния ми живот. В личния съм си същият и продължавам да пиша театър, за да се забавлявам, както някога.

Както повечето ти текстове “Дакота” изглежда като комедия, но в двойното й дъно се крие горчиво хапче: страхът от провал предизвиква провала… Според теб у всички ли има нещо от главния герой Иполит?

Комичната предпоставка в “Дакота” е способността на един човек да вижда в бъдещето си (или убедеността му, че това е така, което е същото). Тези от нас, които нямат подобен дар, правят нещо много подобно – предугаждат с въображението си. Всички имаме очаквания за желания си живот в бъдеще и се стараем да извършваме определени маневри, за да се доберем до целта си, до онова, което наричаме “щастие”. Проблемите започват, когато успеем. Както е казал не помня вече кой, щастието всъщност е всичко, което правим, за да постигнем щастието. Пристигнем ли на местоназначението, то губи чара си. Революционната борба е велико нещо, гадното започва, като я спечелиш.

Гледал си десетки постановки на твои текстове в най-различни обстоятелства: научи ли нещо ново за себе си?

Да. Че пиесите ми разсмиват хората далеч повече, отколкото съм допускал. И това продължава да ме изненадва.

А теб какво те разсмива?

Изненадите, стрясканията, спътникът ми да се хлъзне и да пльосне по дупе на асфалта – и аз като всички…

Освен Мамет и Реза, с които постоянно те сравняват, кой ти се вижда несравнимо добър като автор и защо?

Знам ли… Били Уайлдър, защото не го е вълнувало да бъде оригинален – единствената му грижа във всеки филм е да разкаже хубава история.

Имаш ли кошмар, който се повтаря?

Да. Че ми остава един изпит до завършване на университета, и се явявам, и нищо не помня.

В България те познаваме и обичаме вече от седем години, първите седем. Имаш ли нещо специално да ни кажеш – съвет, пожелание, виц?

Искрено се надявам редовното поставяне на моите пиеси в България да не увредило твърде сериозно морала на младежите във вашата чудесна страна – нали в тях е заложено бляскавото бъдеще, което ви очаква…

 

интервю на Нева Мичева за книжката към представлението „Дакота“, 2015 г.

Прочетете още