Трамваят

12/02/2017/0/0
Home / Be@r's Blog / Трамваят

Преди няколко години Юли написа „Трамваят“ за сборника „Любовни упражнения“. Книгата беше издадена през 2011 г. от „Мавзолея“ ООД, а съставител беше Ваня Щерева.

Ето целия текст, във вида, в който беше публикуван в сборника „Любовни упражнения“:

Трамваят

от Юлиан Вергов

 

Хареса я, още като я видя в училище.

Първата им среща беше в коридора. Вървяха един срещу друг. Когато се разминаваха, червената панделка от плитката и му направи вятър. Погъделичка го невидимо по бузата. Прииска му се тя да го запомни. И постъпи по най-естествения начин. Блъсна я в едно от гардеробчетата. От разбитата и уста тънка кървава ивица се спусна успоредно на панделката и. След това тя изпрати Иво и Десо от горния клас да го бият. Явно я беше впечатлил.

На ъгъла зад училището една разбита уста целуна един разбит нос. И една момичешка ръка подаде чантата си.

Така започна всичко. Той – с две чанти в лявата си ръка, а в дясната си – с нейната ръка.

Винаги, когато я изпращаше, малко преди трамваят да спре на спирката, той се изнизваше през малкия прозорец в движение. И оставаше да я чака на спирката с протегната  джентълменски ръка. Дори веднъж, когато тя закъсняваше и не успяха да се качат в трамвая, той просто го догони, влезе през прозореца по същия начин, както и излизаше, и вдигна скандал на ватманката.

Когато се скарваха, той събираше малоумните си приятели, качваха се на дървото срещу нейния прозорец и започваха да кукат като кукувици. Ку-ку, ку-ку, докато тя не се отсърди и не се покаже.

И после – пак на трамвая. Късно вечер обожаваха да се возят на буфера в горичката под Семинарията. Ватманите спираха трамвая и ги сваляха.

Пак в трамвая се любеха. Тайничко. Тя тихичко си сваляше гащичките под карираната пола и просто сядаше в скута му.

Понякога се скарваха по-сериозно и се разделяха.Тогава по най-баналния начин той се напиваше до самозабрава, прибираше се и лягаше в леглото пи майка си и баща си. Те се будеха и го заливаха с вулкан от гръмогласни, учестени думи. На сутринта той им се извиняваше, а вечерта, отново мъртвопиян, се прибираше, нарамил греда от трамвайна релса.

Тогава лавината от родителски думи пак се изсипваше върху му. Засилените ръце на бащата увисваха пред лицето му. Е, единия път изшляпаха през бузата му. Което го принуждаваше на  следващата вечер в тежкото си пиянство да се обажда по телефона на полицията и да съобщава, че неговото семейство редовно малтретира „малкия си син“.

В 6:30 сутринта на вратата позвъняваше полицията и въвеждаше „ред“ – той тържествено обявяваше да не пие повече. После всичко се повтаряше . Няколко пъти. Докато не се сдобри с нея.

На абитуриентския бал пристигнаха усмихнати с трамвая. Сред морето от извънземни автомобили на родители и познати на съучениците им.

Малко след това той и предложи да се омъжи за него. Тя му отказа и той легна пред трамвая насред „Попа“. Тя се смя, подскача и се съгласи. Трамваят спря, дойде полиция. Настана суматоха. За кратко. Изведнъж всичко се разчисти. Важното е, че тя се съгласи.

Тя се съгласи, съгласи се и…

Ватманът, изнервен от закъснението си, потегли бързо, без да вижда под себе си. Потегли и прекъсна по средата нейното „Да“. Тя замлъкна на един дъх разстояние от него.  Точно преди да я целуне.

„Попа“ мълчаливо я оплака.

 

Сборник „Любовни упражнения“, 2011

съставител: Ваня Щерева

издател: Мавзолея ООД

Прочетете още