Q&A за „Дакота“ с Владо Пенев: Когато приключат репетициите, започва реалното общуване на представлението с публиката

08/04/2017/0/0
Home / Be@r's Blog / Q&A за „Дакота“ с Владо Пенев: Когато приключат репетициите, започва реалното общуване на представлението с публиката

В едно интервю Жорди Галсеран споделя, че „Дакота“ му е преобърнала живота. При вас „Дакота“ предизвика ли някакъв обрат или прозрение? 

Да, преобърна и моя живот. Аз чета много пиеси и търся текст, който е подходящ за това, което аз разбирам и мога като режисьор и текст, който да съдържа в себе си такива образи, подходящи за актьорите, които аз харесвам и с които искам да работя. И когато попаднах на „Дакота“, моментално, още почти от първите редове видях конкретното разпределение и хората, които ще играят тези роли.

Защо избрахте „Три Беарс Ентъртеймънт“ за реализирането на това представление?

Аз си представях точно Захари, Владо и Юлиан да изиграят мъжките роли в „Дакота“. Но в началото не знаех още коя актриса ще изиграе Лаура. Говорих със Захари, Юли и Владо и започнахме.

По скалата от 1 до 5 колко труден беше пътят до „Дакота“?

Не може да се определи като трудна работа. Тя е процес, който на мен ми е много приятен. Аз обичам да репетирам. Мисля, че и за артистите е приятно да се репетира. Така че това не е трудно, по-скоро е някакво желание да намериш най-вярното, най-точното.

Кое беше първото нещо, което казахте на актьорите на първата репетиция на „Дакота“?

Не помня какво съм казал на първата репетиция, но сигурно е било нещо мъдро… Спомням си, че занесох огромна кошница с плодове, за да започнем нахранени и щастливи репетициите.

????????????????????????????????????

Колко е „черното“ и колко – „комедийното“ в пиесата? Има ли „защитен смях“, онзи смях, който стяга гърлото?

Не знам какво е съотношението между черното и комедийното. Мисля, че това е един реалистичен разказ за човек, който размива границите между реалност и сън и изпада в парадоксални ситуации именно заради това.

Публиката преминава заедно с героите през различни емоционални състояния – в този смисъл къде свършва реалността и къде започват сънищата?

В най-горещите часове през деня хората в Испания спят. Започват активния си живот през нощта, на тъмно. Това е някакъв обърнат начин на живот, който поражда такива абсурдни сънища поред бял ден и размиване на границата между реалност и сън… това ми е много интересно. В една от най-хубавите пиеси в световен мащаб „Животът е сън“ на Педро Калдерон де ла Барка има едно такова испанско преобърнато време и пространство. Това е много интересно и забавно.

На какви „закони“ се подчинява подсъзнанието, което се опитва са манипулира и да си играе със съдбата на главния герой Иполит?

Подсъзнанието няма закон, на който да се подчинява – то е съвършено спонтанно, стихийно, хаотично и би било глупаво да го вкараме в такава целенасочена и злонамерена агресия към съзнанието. Подсъзнанието се формира вероятно от това, че там са  натрупани съмнения, комплекси, страхове, ужасии, отложени са там и по някакъв свой неподреден начин въздействат на съзнанието, на реалността и карат по-лабилния човек да изкара на преден план подсъзнанието, а не съзнанието си.

Ако имахте възможността да изиграете някой от героите в „Дакота“ и можехте сам да си изберете персонажа, кой щеше да е той?

Изобщо не искам да играя в „Дакота“, не си представям да съм който и да е от персонажите. Когато стоиш отстрани като режисьор и гледаш, е много по-отговорно, много по-голямо от практиката ми като актьор. Тук отговорността е по-голяма и не мога да си представя да вляза в ролята на който и да е герой в тази пиеса.

Колко често гледате „Дакота“ и изглеждат ли нещата по-различно, когато сте при публиката в залата?

Не гледам много често, но когато имам възможност – съм в театъра, сред зрителите.  Да, „Дакота“ се развива. Представленията са също процес. Когато приключат репетициите, започва реалното общуване на представлението с публиката. Всяка вечер е различно, променя се, видоизменя се, понякога е с много енергия, друг път – с по-малко. Но винаги е страхотно, когато се случи всичко да е перфектно и е щастие за публиката да гледа точно такова представление.

IMG_6569

Съществува ли Дакота?

Да, съществува. Дакота съществува.

* * *

Владимир Пенев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Николай Люцканов с асистент проф. Маргарита Младенова. Играл е във всички софийски театри, както и в трупата на Варненския, Сливенския, Пернишкия и Благоевградския драматичен театър. От 2003 г. е част от актьорския състав на МГТ „Зад канала“. Има над 50 театрални роли и  гастроли на престижни театрални сцени в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка. Снимал се е в телевизионни и кино продукции, сред които са „Дзифт“, „LOVE.NET”, „Аз съм ти“, „Патриархат“, „Рапсодия в бяло“, „Пясъчен часовник“ и др., както и в сериалите „Под прикритие“, „Недадените“ и „Четвърта власт“. Има множество български и международни награди за ролите си в театъра, киното и в телевизията, както и за обществената си дейност.

През 2013 г. беше част от Служебното правителство като Министър на културата на Република България. Режисьорският му дебют е с представлението „Агенти“.

Прочетете още